МАЙКИТЕ ИСКАТ ПРОМЯНА, А НЕ ПРЕВРАТ
Здравейте, споделям се Атанас Ташков и поддържам митинга на майките. Това, което ще прочетете, към този момент би трябвало да сте го виждали доста пъти през последните месеци, само че в този момент ще го обобщя и ще дам няколко нагледни образеца. Може образците да са прекомерно нагледни и нечия ранима психика да се повъзпали, по тази причина ви предизвестявам занапред.
Какво се случва?
През последните няколко години излизат едни хора, бутат всякакви там странни неща и подвигат звук. Ако се вгледате, ще видите, че това са ТЕЗИ родители на ОНЕЗИ деца.
Е, за мен това не са ТЕЗИ родители, а са съответни хора, мои родственици, другари и съседи. Те имат своите лица и имена и излизат намерено с тях. За мен това са Мая, Валя, Веси и доста други, с които съм се срещнал през последните 17 години.
Не са и ОНЕЗИ деца, те също имат своите лица и имена: Гого, Мария, Мила и доста други. Повечето от тях може рядко да ги видите и по тази причина си има причина – с цел да ги видите, те би трябвало да излязат от вкъщи си и да отидат някъде. И колкото и да е необикновено, това е един доста, но доста огромен проблем. Далеч не всеки може просто да се обуе, да се облече и да отиде някъде. Излизането през вратата, влизането в асансьора, слизането по стълбите, превоза, тротоарите, стълбите, всичко това, което за другите е нещо обикновено, за тях е като нанагорнище на планина. За другото няма да загатвам.
Какво желаят тези хора?
Същото, каквото и вие – да са хора. И децата им, и те да са хора.
Да ги видите, че съществуват, че имат своите мисли, усеща, стремежи, че им е прелестно да бъдат с други човешки същества, да си пообщуват с вас, да си поиграете, изобщо да споделите времето си с тях. Както и с другите си другари. А в случай че се престрашите, ще видите, че те, да и те, колкото и да е необикновено, са забавни персони, които могат да ви дадат доста. И обич, и смях, и наслада.
И в този момент, дръжте се крепко, тъй като следва потресаващата вест: те могат и да са потребни. Да, представете си, колкото и да е необикновено, това, че някой не чува, не значи, че не може да написа! Или в случай че има проблем с ходенето, то може и да няма проблем с говоренето. Тогава за какво да не се трудят, за какво да не са в изгода за себе си и всички нас, за какво да не живеят пълностоен живот? В огромна част от случаите би трябвало малко помощ и смяна в околната среда и ОНЕЗИ хора заемат своето място измежду нас. Да сте чували за Стивън Хокинг?
Защо стачкуват?
Като цяло, тъй като има проблем за решение. Този проблем е доста комплициран, прониква на всички равнища в общество ни и визира всеки негов подробност.
Ако би трябвало да съм съответен: обществена сфера, опазване на здравето, обучение, инфраструктура, и така нататък, и така нататък Накъдето и да погледнете, ще видите проблем.
А тези хора не са проблем. Както се вижда в образеца нагоре, те са една опция, която би трябвало да се осъществя. И ТЕЗИ хора с ОНЕЗИ деца освен желаят, те съответно адресират проблемите и показват техните решения.
Иначе казано (обяснението е в жанр, понятен и от вицепремиер, предизвестени сте), ТИЯ хора НЕ желаят торби с кинти, хвърляни на калпак в тълпата. Защото даже и да им дават по 10 000 седмично, те няма да могат да влязат с количката в асансьора. Те не желаят да ги дундуркат, те желаят да са потребни и пълноценни.
Какво ТОЧНО желаят?
Искат систематична смяна. Да, колкото и да е необикновено, „ СИСТЕМАТА НИ УБИВА “ не е случайно нахвърляне на думи, не е безразсъден прочувствен рекет, не е неефикасно мрънкане, а е плод на надълбоко схващане на проблемите и метода за решаването им.
Затова и ТЕЗИ хора с ОНЕЗИ деца желаят:
1. Индивидуална оценка
2. Регистър
3. Парите да следват (човек, проблем, план и т.н.)
И тука стартира комплицираната конкретика, която обгръща толкоз доста сфери от живота ни, че не може да бъде разказана малко и разбираемо. Реално е пакет от закони и произлизащите от тях промени.
Ще дам един образец: в случай че имате проблем, в този момент ще получите стол на колела, стол за баня, патерици и други неща в комплекта. А дали тези неща ще са подобаващи за вас? Дали са с вашия размер? Дали могат да се пригодят към населяваната от вас среда? Всичко това не се взима поради, просто го получавате, тъй като по този начин е планувано. А в случай че не чувате, по какъв начин ще ви оказват помощ патериците? Да, тъкмо по този начин, сега системата „ оказва помощ “ на глухите да проходят, на слепите да чуват, и на куците да виждат. Да ви звучи като насмешка?
Това е все едно в случай че не виждате далеко, да идете при персоналния доктор да ви прегледа и по-късно да ви каже: да, имате проблем и ето го решението по клинична пътека – антибиотик, аспирин, витамин В комплекс, противопърхотен шампоан, половин бъбречна трансплантация (другото не се доплаща) и клизма. Щото, разбираш ли, това били най-често срещаните проблеми.
Реален случай : количка, общоприета, в която детето получава изкривявания, водещи до интервенция за десетки хиляди левове. Вместо количка, за 1/10 от цената на интервенцията и напредък в положението.
Как да се осъществят измененията?
Като за начало би трябвало да има пакет от закони, които да стартират използването на тези промени. И тук навлизаме в конкретика, която е прекомерно комплицирана за неспециалисти, за това я пропущам. Тук майките имат думата.
Проблемът е, че живеем в действителен свят и би трябвало да се съобразяваме с опциите и ресурсите.
Възможностите са ясни. ТЕЗИ хора имат съответни решения, те не седят и чакат наготово. Това, което не се вижда, е една денонощна работа, търчане по работни групи, събиране на информация и положителни практики, и сметки, сметки, сметки…
Ресурсите също са ясни. Има планувани средства за разноски, прибавиха се ОНЕЗИ 150 млн. Но също така има и примерно административен потенциал на структурите. Там няма да разясня, че се сещам за настоящото WC-е, чете се „ вице- ” и лексиката търпи рЕзки промени.
Какъв е ТОЗИ митинг?
През миналите три години се случиха много неща. Имаше доста срещи, много позиции се сближиха, дадоха се доста обещания, поеха се съответни задължения. И нищо от тях не се случи. Нищо в смисъл на нищо. Ама напълно нищо. Никакво нищо.
И на ТЕЗИ хора им писна. Писна им да ги вършат на маймуни. Да навъртат стотици километри, с цел да вземат участие на среща, а след няколко часа да чуят и видят напълно друго нещо. Писна им в 22:00 да се съгласуват едни текстове, а в 9:00 на идващия ден да са напълно други. Писна им да си пилеят отпуската, с цел да висят пред всякакви порти и да чакат с часове да ги одобряват на срещата, на която публично са поканени.
И излязоха на палатките. Излязоха и с тъкмо избран период, в който към този момент поетите задължения да бъдат спазени.
А откакто този период беше прахосан, откакто и идващите два бяха пропилени, последваха палатките на „ Дондуков “.
И нещата се случиха. Изненадващо се оказа, че можело и да се съблюдават сделките. И че има с какво да са потребни.
Какво се случва в този момент?
Подготвен е пакет от закони, които са импортирани в Народното събрание, импортирани са в комисиите и стартира разглеждането им преди внасянето за първо четене. Има хора, които вземат участие в този развой директно, те ще разясняват кое, по какъв начин и за какво се случва. До този миг на думи има цялостно единодушие и утвърждение.
Това е един компромис, тъй като нещата би трябвало последователно да почнат да се случват. Да, тези закони не са идеални, да, в тях има неща, които ще търпят промени, да би могло и още по-добре да е, само че отнякъде би трябвало да се почне.
От първостепенно значение е уговорките да са включени в Закона за бюджета за 2019 година и да са финансово обезпечени.
Защо закони, а не кодекс?
Защото законите могат да бъдат признати в този момент и да стартират да се осъществят допустимо най-скоро, а работата по кодекс, доколкото изобщо е допустимо да има подобен акт, хвърля хоризонта на 3-5 години заради своята комплексност, а това е, меко казано, недопустимо. Постепенно материята ще се развива, а след 3-5 години ще има задоволително процедура, с цел да станат нещата още по-добри.
Също по този начин значим е и политическият цикъл. Няма кой да се хване на нелепостта в този момент някой да се ангажира с акт за идващия парламент.
Защо не стопира митингът?
Защото до този миг няма спазено заричане. Даже при персонално поети задължения на допустимо най-високо равнище тези по-надолу си разрешават да не съблюдават сделките, на които персонално са участвали и са си дали единодушието. Примерите са прекомерно позорни, с цел да ги давам, не се майтапя.
Може да видите КРЕСЛИВИТЕ майки за какво са такива, има задоволително телевизионни записи. Това, което не знаете, е, че вечерта преди тази среща е имало един диалог, на които са поети задължения. На сутринта на палатката отиват едни „ доста значими “ хора, с цел да ги поканят на среща в Народното събрание. А тези КРЕСЛИВИ майки да вземат да се обадят на медии, тъй като, показа си, не щат да се договарят потайно. И на тази среща още веднъж да слушат същите безсмислени дрънканици, които са по-скоро тост, в сравнение с сериозен диалог. Вие бихте ли станали такива КРЕСЛИВИ при такова отношение?
Кой заплаща митинга?
Плаща всеки самичък. Колкото може. Вижте банерите, балоните, палатките. Повечето са на доста централни места, умерено може да минете около тях и да ги видите.
Палатката в София, която в действителност е градинска тента е от допустимо най-евтините. За три месеца е в положение, в което всеки различен просто би я изхвърлил. В събота и неделя я потегнахме. С 12 метра найлон, въже за шир, тел за окачени тавани, ремонтна лента и свински опашки. Плати ги брачната половинка ми. И всички, които се бяха случили на палатката, се хванахме и свършихме работата. Дано да издържи идващия дъжд, в случай че не – отново ще съберем пари и ще я ремонтираме.
Същото е и с балоните – който може купува, след това всички ги надуват и се отива на митинг. Както виждате, последните 2-3 пъти балони няма. Сещате ли се за какво?
Знамената и дръжките за тях, които са в действителност телескопични удължители за боядисване, също някой ги донесе.
Тениските не знам в началото кой ги подари, само че към този момент който желае самичък си ги прави, има го надписа, който желае да си направи и стикер. Ако някой се сети и донесе на палатките и там има, само че НЕ се продават и никой не събира дарения.
Идват всевъзможни хора и подаряват кой каквото може: солети, чипс, банички, вода, кафе, чай. Даже донесоха шапки и ръкавички, и за майките, и за децата.
При митинга на „ Дондуков “ от прилежащите кафета носеха чай, всякакви дребни вкуснотийки и предоставиха достъп до… ъъъ… да кажем, че чаят би трябвало да откри естествения си път. При това сами, без никой да ги моли.
Пак споделям – идете и вижте, това не може да се скрие. Вижте по какъв начин наподобява палатката, по какъв начин се поддържа непорочност, поговорете с хората в прилежащите кафета, всичко се вижда.
Кой стои зад митинга?
Вижте фотосите. За тези три години, и най-много за последните три месеца, ще видите едни и същи хора. Това са 10-15 майки в София, в другите градове не ги познавам. Всяка от тях излиза с името си, с явен ФБ профил и доста елементарно може да се наблюдава с кого контактува. Могат да се срещнат и в работните групи.
Стои ли Българска социалистическа партия зад митинга?
Ще дам образец: за три месеца в палатката са пристигнали 8 (ОСЕМ!!!) от 240 народни представители. Палатката е на безусловно 10 метра от входа на Народното събрание, всеки минаващ оттова може най-малко да кимне, в случай че не чак да иде и да поговори. Статистически видяно, това е по-скоро неточност, в сравнение с факт.
Много забавна е реакцията на всякакви ГОЛЕМЦИ, с разпознаваеми от ТиВи-то облици. Бягат като от тежко заразни, за диалог и дума не може да става. Преди да излязат, колата стопира тъкмо пред входа и съвсем се телепортират в нея. Не се майтапя.
А това, че на сутринта след изцепката на WC-то някой си разрешава да злоупотребява с тъгата им и да се снима на техен фон… Това ще си виси на съвестта МУ.
За да е недвусмислено ясно: не, не стои. Както и никоя друга партия, без изключение. Който желае да пристигна и да поддържа, само че като персона, самостоятелно. Работа има и ще има за всички. Но без партии.
А WC -то?
Ще приказвам единствено и само от мое име: за мен подобен изказ е абсолютно недопустим. По принцип, от който и да е човек. В случая обаче става дума за изречено от Вицепремиер. Това е служба, намираща се в десетте най-важни за страната!!! Практически всичко казано от заемащия я е публична държавна позиция. Конкретното име на заемащия я няма безусловно никакво значение, никакво. Нито от коя политическа групировка е. Това е позорящ факт, неизмиваем, не може да има друго следствие от освобождение на заеманата служба заради неприспособимост за осъществяването на отговорностите. Точка!
А съответният субект заслужи откровеното ми пренебрежение, по тази причина и името му няма да бъде написано тук. Разбрах, че сякаш се бил извинил, щото по този начин го предиздвикали сътрудниците. Сутринта още веднъж сподели, че не счита казаното за погрешно, за най-малко десети път от този момент. Както и да се огледа, това не е плод на схващане, а напън да се устиска кокалът.
Конкретно като персона е посочил, че такова е кардиналното му държание. Такъв е бил през годините, подобен е и в този момент. Вероятността да се осъзнае и промени е тъкмо никаква. Няма какво да се отговори, не може да бъде воден спор. За мен не е проблем да дефинирам тезата си по понятен за него метод, само че няма да го върша. Такива като него се хранят от кавги и ненавист, по тази причина каквато и неприязън да се изсипе по него, ще я схване като ободрителен душ.
Но има и друго. Когато министър председателят е отвън страната, се дефинира негов заместител да е изпълняващ длъжността министър председател. Това се постанова от чисто официални отговорности: от сключване на бумащина до въпроси от националната сигурност. Практиката е, подобен заместител да е някой от вицепремиерите. Та чисто хипотетично може да се окаже, че и. д. министър председател е изтрещял въпросната глупост…
Има ли политически претенции?
Има претенции за политики. Това значи, че има претенции да се дефинират правилата, по които работи страната, а не КОЙ да ги работи тези правила.
Ще дам образец: това е като разликата сред метро (превозно средство) и Метро (търговска верига). Пишат се с едни и същи букви, подредени по един и същи метод, само че значат кардинално разнообразни неща, нищо че на моменти са близки едно до друго.
За да има политическо искане, би трябвало някой да излезе и да каже: „ Махнете го тоя министър, щото за нищо не става, ей го нашия, за знамение и приказ е. “ Да напомня случая, когато министърът на труда си подаде оставката и незабавната реакция на КРЕСЛИВИТЕ майки.
Не се сещам за диалог, при който да не се споделя недвусмислено, че се желае смяна на работата, не на служащия. Както и допълнението, че всяка смяна води до 3-6 месечно закъснение, до момента в който новият навлезе в работата. Загубеното време води до изгубени животи.
Искате ли оставки и нови избори?
Отговорът е същият – НЕ, това води до закъснение, а то е недопустимо. Нови избори значи отсрочване с една година. В идеалния случай.
Кой желае избори?
Да погледнем календара: мандата на основния прокурор е седемгодишен, актуалният е определен на 21.12.2012 година, а встъпва в служба на 10.01.2013 година Избира се от Народното събрание. Айде, сещайте се кой желае да си подчертае цената за гласуването (пак разбираемо като за wc-та).
А в случай че тоя поговори още един-два дни, електоралната му поддръжка ще стане като на Яне Янев, помните ли го?
Да се сещате за какво ненадейно взе да се извинява? Даже и без да му желаят извинението.
Какво следва?
В момента следва работа на експертно равнище по законите. За нея не мога да кажа нищо, тъй като тона е професионална материя и може да се разяснява единствено от директни участници.
Защо майките?
Защото на другите не им се получава. Ако им се получаваше, в този момент нямаше да има митинги. Те имат всичката нужна информация, експертиза и така нататък, само че този път решенията ще са техните и нещата ще се подредят. Защото майките знаят, могат и желаят! И по този начин ще бъде!
Кои са майките?
Това са нашите родственици, другари и близки. Някои имат проблеми в фамилията, други имат персонални проблеми. А има и такива, които оказват помощ. Всякакви са. Има и адвокати, и лекари, и мениджъри, и елементарни служащи.
И излизат с имената си, без да се крият зад нищо.
Както сами споделят: „ Не ни е боязън от нищо, няма какво да губим и нищо няма да ни спре. “
Това са. С едно изключение: не им закачай децата! Ако ще ги обгрижваш – може. Иначе доста внимавай! И не се тормозят да го кажат в прав текст на всякакво министерско великолепие. Без подбив!
А на фона на всичкото, което ги плюе и облива с какво ли не, наподобяват като елмаз пред гурел. Те знаят по какъв начин да ги чистят.
Къде са татковците?
Където им е мястото – подкрепящи майките. Трудно е ги видите, тъй като майката не оставя детето си на кого да е. Не ги питайте те какво мислят, тъй като надалеч не са толкоз благи като майките. Да не се стига до тях.
Естествено, приказвам за бащите, не за източниците на генетичен материал.
И най-после:
Защо поддържам митинга?
Защото това е метода хора да стартират да живеят като хора. При това при дейно, както за тяхна персонална изгода, по този начин и за страната, и като творящи данъкоплатци, и като изясненост на финансирането.
Защото всеки би трябвало да получава това, което му е належащо и ще му е в изгода.
Защото в случай че има указател, ще се знае кой какъв проблем има, какво НЕ може и какво МОЖЕ (!!!); какви средства се отделят за решаването на проблемите и подпомагането на възможностите; какъв брой са тези като него; какъв е резултатът от изразходването на средствата и така нататък и тъй наречените
А тези, които са най-зле, ще могат почтено да изживеят дните си, а не да вегетират в мъка. Няма да давам образци.
Няма и да загатвам тези, които се молят децата им да изоставен този свят преди тях, тъй като няма кой различен да се погрижи за тях. Това не е поза за пред камера, където несретен родител да пусне сълза, с цел да събере трогване. Това е надълбоко изстрадано и осъзнато изявление на виновен човек, ясно усещащ кое по какъв начин се случва. И освен това не един.
Искам доста ясно да го кажа: аз не съчувствам, не съизживявам, не съм изпълнен със съчувствие към ТЕЗИ родители на ОНЕЗИ деца. Това са моите другари, имат своите лица и имена, те не са атракцион или нещо за сочене с пръст. Това са МОИТЕ другари с ТЕХНИТЕ деца. Аз ги познавам, имаме доста общи мемоари, децата са ме позволили до тях да си играем. За това аз стоя С тях, не ДО тях, не ПРЕД, не ЗАД, не където и да е, а дружно с тях, там, където те имат потребност, и тогава, когато имат потребност. Защото съм видял задоволително, с цел да съзнавам, че не бих могъл дори да допускам какво изживяват и през какво са минали, минават и ще минат.
Те нямат потребност от състрадание, съчувствие или страдание. Това са виновни хора, знаещи, можещи и искащи смяната. Те имат потребност от моята, твоята, нашата поддръжка, с цел да осъществят нужното. Който може да помогне, другите да не се пречкат.
Затова Мая, Криси, Цеци, Валя, Веси, Вера, Надя и всички останали – не сте сами, дружно сме. Вие си го знаете, само че отново да ви го кажа. Който желае, да пристигна с нас.
Автор: Атанас Ташков
Фотограф: Татяна Чохаджиева
Текстът е препубликуван от Мама Нинджа.
Какво се случва?
През последните няколко години излизат едни хора, бутат всякакви там странни неща и подвигат звук. Ако се вгледате, ще видите, че това са ТЕЗИ родители на ОНЕЗИ деца.
Е, за мен това не са ТЕЗИ родители, а са съответни хора, мои родственици, другари и съседи. Те имат своите лица и имена и излизат намерено с тях. За мен това са Мая, Валя, Веси и доста други, с които съм се срещнал през последните 17 години.
Не са и ОНЕЗИ деца, те също имат своите лица и имена: Гого, Мария, Мила и доста други. Повечето от тях може рядко да ги видите и по тази причина си има причина – с цел да ги видите, те би трябвало да излязат от вкъщи си и да отидат някъде. И колкото и да е необикновено, това е един доста, но доста огромен проблем. Далеч не всеки може просто да се обуе, да се облече и да отиде някъде. Излизането през вратата, влизането в асансьора, слизането по стълбите, превоза, тротоарите, стълбите, всичко това, което за другите е нещо обикновено, за тях е като нанагорнище на планина. За другото няма да загатвам.
Какво желаят тези хора?
Същото, каквото и вие – да са хора. И децата им, и те да са хора.
Да ги видите, че съществуват, че имат своите мисли, усеща, стремежи, че им е прелестно да бъдат с други човешки същества, да си пообщуват с вас, да си поиграете, изобщо да споделите времето си с тях. Както и с другите си другари. А в случай че се престрашите, ще видите, че те, да и те, колкото и да е необикновено, са забавни персони, които могат да ви дадат доста. И обич, и смях, и наслада.
И в този момент, дръжте се крепко, тъй като следва потресаващата вест: те могат и да са потребни. Да, представете си, колкото и да е необикновено, това, че някой не чува, не значи, че не може да написа! Или в случай че има проблем с ходенето, то може и да няма проблем с говоренето. Тогава за какво да не се трудят, за какво да не са в изгода за себе си и всички нас, за какво да не живеят пълностоен живот? В огромна част от случаите би трябвало малко помощ и смяна в околната среда и ОНЕЗИ хора заемат своето място измежду нас. Да сте чували за Стивън Хокинг?
Защо стачкуват?
Като цяло, тъй като има проблем за решение. Този проблем е доста комплициран, прониква на всички равнища в общество ни и визира всеки негов подробност.
Ако би трябвало да съм съответен: обществена сфера, опазване на здравето, обучение, инфраструктура, и така нататък, и така нататък Накъдето и да погледнете, ще видите проблем.
А тези хора не са проблем. Както се вижда в образеца нагоре, те са една опция, която би трябвало да се осъществя. И ТЕЗИ хора с ОНЕЗИ деца освен желаят, те съответно адресират проблемите и показват техните решения.
Иначе казано (обяснението е в жанр, понятен и от вицепремиер, предизвестени сте), ТИЯ хора НЕ желаят торби с кинти, хвърляни на калпак в тълпата. Защото даже и да им дават по 10 000 седмично, те няма да могат да влязат с количката в асансьора. Те не желаят да ги дундуркат, те желаят да са потребни и пълноценни.
Какво ТОЧНО желаят?
Искат систематична смяна. Да, колкото и да е необикновено, „ СИСТЕМАТА НИ УБИВА “ не е случайно нахвърляне на думи, не е безразсъден прочувствен рекет, не е неефикасно мрънкане, а е плод на надълбоко схващане на проблемите и метода за решаването им.
Затова и ТЕЗИ хора с ОНЕЗИ деца желаят:
1. Индивидуална оценка
2. Регистър
3. Парите да следват (човек, проблем, план и т.н.)
И тука стартира комплицираната конкретика, която обгръща толкоз доста сфери от живота ни, че не може да бъде разказана малко и разбираемо. Реално е пакет от закони и произлизащите от тях промени.
Ще дам един образец: в случай че имате проблем, в този момент ще получите стол на колела, стол за баня, патерици и други неща в комплекта. А дали тези неща ще са подобаващи за вас? Дали са с вашия размер? Дали могат да се пригодят към населяваната от вас среда? Всичко това не се взима поради, просто го получавате, тъй като по този начин е планувано. А в случай че не чувате, по какъв начин ще ви оказват помощ патериците? Да, тъкмо по този начин, сега системата „ оказва помощ “ на глухите да проходят, на слепите да чуват, и на куците да виждат. Да ви звучи като насмешка?
Това е все едно в случай че не виждате далеко, да идете при персоналния доктор да ви прегледа и по-късно да ви каже: да, имате проблем и ето го решението по клинична пътека – антибиотик, аспирин, витамин В комплекс, противопърхотен шампоан, половин бъбречна трансплантация (другото не се доплаща) и клизма. Щото, разбираш ли, това били най-често срещаните проблеми.
Реален случай : количка, общоприета, в която детето получава изкривявания, водещи до интервенция за десетки хиляди левове. Вместо количка, за 1/10 от цената на интервенцията и напредък в положението.
Как да се осъществят измененията? Като за начало би трябвало да има пакет от закони, които да стартират използването на тези промени. И тук навлизаме в конкретика, която е прекомерно комплицирана за неспециалисти, за това я пропущам. Тук майките имат думата.
Проблемът е, че живеем в действителен свят и би трябвало да се съобразяваме с опциите и ресурсите.
Възможностите са ясни. ТЕЗИ хора имат съответни решения, те не седят и чакат наготово. Това, което не се вижда, е една денонощна работа, търчане по работни групи, събиране на информация и положителни практики, и сметки, сметки, сметки…
Ресурсите също са ясни. Има планувани средства за разноски, прибавиха се ОНЕЗИ 150 млн. Но също така има и примерно административен потенциал на структурите. Там няма да разясня, че се сещам за настоящото WC-е, чете се „ вице- ” и лексиката търпи рЕзки промени.
Какъв е ТОЗИ митинг?
През миналите три години се случиха много неща. Имаше доста срещи, много позиции се сближиха, дадоха се доста обещания, поеха се съответни задължения. И нищо от тях не се случи. Нищо в смисъл на нищо. Ама напълно нищо. Никакво нищо.
И на ТЕЗИ хора им писна. Писна им да ги вършат на маймуни. Да навъртат стотици километри, с цел да вземат участие на среща, а след няколко часа да чуят и видят напълно друго нещо. Писна им в 22:00 да се съгласуват едни текстове, а в 9:00 на идващия ден да са напълно други. Писна им да си пилеят отпуската, с цел да висят пред всякакви порти и да чакат с часове да ги одобряват на срещата, на която публично са поканени.
И излязоха на палатките. Излязоха и с тъкмо избран период, в който към този момент поетите задължения да бъдат спазени.
А откакто този период беше прахосан, откакто и идващите два бяха пропилени, последваха палатките на „ Дондуков “.
И нещата се случиха. Изненадващо се оказа, че можело и да се съблюдават сделките. И че има с какво да са потребни.
Какво се случва в този момент?
Подготвен е пакет от закони, които са импортирани в Народното събрание, импортирани са в комисиите и стартира разглеждането им преди внасянето за първо четене. Има хора, които вземат участие в този развой директно, те ще разясняват кое, по какъв начин и за какво се случва. До този миг на думи има цялостно единодушие и утвърждение.
Това е един компромис, тъй като нещата би трябвало последователно да почнат да се случват. Да, тези закони не са идеални, да, в тях има неща, които ще търпят промени, да би могло и още по-добре да е, само че отнякъде би трябвало да се почне.
От първостепенно значение е уговорките да са включени в Закона за бюджета за 2019 година и да са финансово обезпечени.
Защо закони, а не кодекс?
Защото законите могат да бъдат признати в този момент и да стартират да се осъществят допустимо най-скоро, а работата по кодекс, доколкото изобщо е допустимо да има подобен акт, хвърля хоризонта на 3-5 години заради своята комплексност, а това е, меко казано, недопустимо. Постепенно материята ще се развива, а след 3-5 години ще има задоволително процедура, с цел да станат нещата още по-добри.
Също по този начин значим е и политическият цикъл. Няма кой да се хване на нелепостта в този момент някой да се ангажира с акт за идващия парламент.
Защо не стопира митингът? Защото до този миг няма спазено заричане. Даже при персонално поети задължения на допустимо най-високо равнище тези по-надолу си разрешават да не съблюдават сделките, на които персонално са участвали и са си дали единодушието. Примерите са прекомерно позорни, с цел да ги давам, не се майтапя.
Може да видите КРЕСЛИВИТЕ майки за какво са такива, има задоволително телевизионни записи. Това, което не знаете, е, че вечерта преди тази среща е имало един диалог, на които са поети задължения. На сутринта на палатката отиват едни „ доста значими “ хора, с цел да ги поканят на среща в Народното събрание. А тези КРЕСЛИВИ майки да вземат да се обадят на медии, тъй като, показа си, не щат да се договарят потайно. И на тази среща още веднъж да слушат същите безсмислени дрънканици, които са по-скоро тост, в сравнение с сериозен диалог. Вие бихте ли станали такива КРЕСЛИВИ при такова отношение?
Кой заплаща митинга?
Плаща всеки самичък. Колкото може. Вижте банерите, балоните, палатките. Повечето са на доста централни места, умерено може да минете около тях и да ги видите.
Палатката в София, която в действителност е градинска тента е от допустимо най-евтините. За три месеца е в положение, в което всеки различен просто би я изхвърлил. В събота и неделя я потегнахме. С 12 метра найлон, въже за шир, тел за окачени тавани, ремонтна лента и свински опашки. Плати ги брачната половинка ми. И всички, които се бяха случили на палатката, се хванахме и свършихме работата. Дано да издържи идващия дъжд, в случай че не – отново ще съберем пари и ще я ремонтираме.
Същото е и с балоните – който може купува, след това всички ги надуват и се отива на митинг. Както виждате, последните 2-3 пъти балони няма. Сещате ли се за какво?
Знамената и дръжките за тях, които са в действителност телескопични удължители за боядисване, също някой ги донесе.
Тениските не знам в началото кой ги подари, само че към този момент който желае самичък си ги прави, има го надписа, който желае да си направи и стикер. Ако някой се сети и донесе на палатките и там има, само че НЕ се продават и никой не събира дарения.
Идват всевъзможни хора и подаряват кой каквото може: солети, чипс, банички, вода, кафе, чай. Даже донесоха шапки и ръкавички, и за майките, и за децата.
При митинга на „ Дондуков “ от прилежащите кафета носеха чай, всякакви дребни вкуснотийки и предоставиха достъп до… ъъъ… да кажем, че чаят би трябвало да откри естествения си път. При това сами, без никой да ги моли.
Пак споделям – идете и вижте, това не може да се скрие. Вижте по какъв начин наподобява палатката, по какъв начин се поддържа непорочност, поговорете с хората в прилежащите кафета, всичко се вижда.
Кой стои зад митинга?
Вижте фотосите. За тези три години, и най-много за последните три месеца, ще видите едни и същи хора. Това са 10-15 майки в София, в другите градове не ги познавам. Всяка от тях излиза с името си, с явен ФБ профил и доста елементарно може да се наблюдава с кого контактува. Могат да се срещнат и в работните групи.
Стои ли Българска социалистическа партия зад митинга?
Ще дам образец: за три месеца в палатката са пристигнали 8 (ОСЕМ!!!) от 240 народни представители. Палатката е на безусловно 10 метра от входа на Народното събрание, всеки минаващ оттова може най-малко да кимне, в случай че не чак да иде и да поговори. Статистически видяно, това е по-скоро неточност, в сравнение с факт.
Много забавна е реакцията на всякакви ГОЛЕМЦИ, с разпознаваеми от ТиВи-то облици. Бягат като от тежко заразни, за диалог и дума не може да става. Преди да излязат, колата стопира тъкмо пред входа и съвсем се телепортират в нея. Не се майтапя.
А това, че на сутринта след изцепката на WC-то някой си разрешава да злоупотребява с тъгата им и да се снима на техен фон… Това ще си виси на съвестта МУ.
За да е недвусмислено ясно: не, не стои. Както и никоя друга партия, без изключение. Който желае да пристигна и да поддържа, само че като персона, самостоятелно. Работа има и ще има за всички. Но без партии.
А WC -то?
Ще приказвам единствено и само от мое име: за мен подобен изказ е абсолютно недопустим. По принцип, от който и да е човек. В случая обаче става дума за изречено от Вицепремиер. Това е служба, намираща се в десетте най-важни за страната!!! Практически всичко казано от заемащия я е публична държавна позиция. Конкретното име на заемащия я няма безусловно никакво значение, никакво. Нито от коя политическа групировка е. Това е позорящ факт, неизмиваем, не може да има друго следствие от освобождение на заеманата служба заради неприспособимост за осъществяването на отговорностите. Точка!
А съответният субект заслужи откровеното ми пренебрежение, по тази причина и името му няма да бъде написано тук. Разбрах, че сякаш се бил извинил, щото по този начин го предиздвикали сътрудниците. Сутринта още веднъж сподели, че не счита казаното за погрешно, за най-малко десети път от този момент. Както и да се огледа, това не е плод на схващане, а напън да се устиска кокалът.
Конкретно като персона е посочил, че такова е кардиналното му държание. Такъв е бил през годините, подобен е и в този момент. Вероятността да се осъзнае и промени е тъкмо никаква. Няма какво да се отговори, не може да бъде воден спор. За мен не е проблем да дефинирам тезата си по понятен за него метод, само че няма да го върша. Такива като него се хранят от кавги и ненавист, по тази причина каквато и неприязън да се изсипе по него, ще я схване като ободрителен душ.
Но има и друго. Когато министър председателят е отвън страната, се дефинира негов заместител да е изпълняващ длъжността министър председател. Това се постанова от чисто официални отговорности: от сключване на бумащина до въпроси от националната сигурност. Практиката е, подобен заместител да е някой от вицепремиерите. Та чисто хипотетично може да се окаже, че и. д. министър председател е изтрещял въпросната глупост…
Има ли политически претенции? Има претенции за политики. Това значи, че има претенции да се дефинират правилата, по които работи страната, а не КОЙ да ги работи тези правила.
Ще дам образец: това е като разликата сред метро (превозно средство) и Метро (търговска верига). Пишат се с едни и същи букви, подредени по един и същи метод, само че значат кардинално разнообразни неща, нищо че на моменти са близки едно до друго.
За да има политическо искане, би трябвало някой да излезе и да каже: „ Махнете го тоя министър, щото за нищо не става, ей го нашия, за знамение и приказ е. “ Да напомня случая, когато министърът на труда си подаде оставката и незабавната реакция на КРЕСЛИВИТЕ майки.
Не се сещам за диалог, при който да не се споделя недвусмислено, че се желае смяна на работата, не на служащия. Както и допълнението, че всяка смяна води до 3-6 месечно закъснение, до момента в който новият навлезе в работата. Загубеното време води до изгубени животи.
Искате ли оставки и нови избори?
Отговорът е същият – НЕ, това води до закъснение, а то е недопустимо. Нови избори значи отсрочване с една година. В идеалния случай.
Кой желае избори?
Да погледнем календара: мандата на основния прокурор е седемгодишен, актуалният е определен на 21.12.2012 година, а встъпва в служба на 10.01.2013 година Избира се от Народното събрание. Айде, сещайте се кой желае да си подчертае цената за гласуването (пак разбираемо като за wc-та).
А в случай че тоя поговори още един-два дни, електоралната му поддръжка ще стане като на Яне Янев, помните ли го?
Да се сещате за какво ненадейно взе да се извинява? Даже и без да му желаят извинението.
Какво следва?
В момента следва работа на експертно равнище по законите. За нея не мога да кажа нищо, тъй като тона е професионална материя и може да се разяснява единствено от директни участници.
Защо майките?
Защото на другите не им се получава. Ако им се получаваше, в този момент нямаше да има митинги. Те имат всичката нужна информация, експертиза и така нататък, само че този път решенията ще са техните и нещата ще се подредят. Защото майките знаят, могат и желаят! И по този начин ще бъде!
Кои са майките?
Това са нашите родственици, другари и близки. Някои имат проблеми в фамилията, други имат персонални проблеми. А има и такива, които оказват помощ. Всякакви са. Има и адвокати, и лекари, и мениджъри, и елементарни служащи.
И излизат с имената си, без да се крият зад нищо.
Както сами споделят: „ Не ни е боязън от нищо, няма какво да губим и нищо няма да ни спре. “
Това са. С едно изключение: не им закачай децата! Ако ще ги обгрижваш – може. Иначе доста внимавай! И не се тормозят да го кажат в прав текст на всякакво министерско великолепие. Без подбив!
А на фона на всичкото, което ги плюе и облива с какво ли не, наподобяват като елмаз пред гурел. Те знаят по какъв начин да ги чистят.
Къде са татковците?
Където им е мястото – подкрепящи майките. Трудно е ги видите, тъй като майката не оставя детето си на кого да е. Не ги питайте те какво мислят, тъй като надалеч не са толкоз благи като майките. Да не се стига до тях.
Естествено, приказвам за бащите, не за източниците на генетичен материал.
И най-после:
Защо поддържам митинга?
Защото това е метода хора да стартират да живеят като хора. При това при дейно, както за тяхна персонална изгода, по този начин и за страната, и като творящи данъкоплатци, и като изясненост на финансирането.
Защото всеки би трябвало да получава това, което му е належащо и ще му е в изгода.
Защото в случай че има указател, ще се знае кой какъв проблем има, какво НЕ може и какво МОЖЕ (!!!); какви средства се отделят за решаването на проблемите и подпомагането на възможностите; какъв брой са тези като него; какъв е резултатът от изразходването на средствата и така нататък и тъй наречените
А тези, които са най-зле, ще могат почтено да изживеят дните си, а не да вегетират в мъка. Няма да давам образци.
Няма и да загатвам тези, които се молят децата им да изоставен този свят преди тях, тъй като няма кой различен да се погрижи за тях. Това не е поза за пред камера, където несретен родител да пусне сълза, с цел да събере трогване. Това е надълбоко изстрадано и осъзнато изявление на виновен човек, ясно усещащ кое по какъв начин се случва. И освен това не един.
Искам доста ясно да го кажа: аз не съчувствам, не съизживявам, не съм изпълнен със съчувствие към ТЕЗИ родители на ОНЕЗИ деца. Това са моите другари, имат своите лица и имена, те не са атракцион или нещо за сочене с пръст. Това са МОИТЕ другари с ТЕХНИТЕ деца. Аз ги познавам, имаме доста общи мемоари, децата са ме позволили до тях да си играем. За това аз стоя С тях, не ДО тях, не ПРЕД, не ЗАД, не където и да е, а дружно с тях, там, където те имат потребност, и тогава, когато имат потребност. Защото съм видял задоволително, с цел да съзнавам, че не бих могъл дори да допускам какво изживяват и през какво са минали, минават и ще минат.
Те нямат потребност от състрадание, съчувствие или страдание. Това са виновни хора, знаещи, можещи и искащи смяната. Те имат потребност от моята, твоята, нашата поддръжка, с цел да осъществят нужното. Който може да помогне, другите да не се пречкат.
Затова Мая, Криси, Цеци, Валя, Веси, Вера, Надя и всички останали – не сте сами, дружно сме. Вие си го знаете, само че отново да ви го кажа. Който желае, да пристигна с нас.
Автор: Атанас Ташков
Фотограф: Татяна Чохаджиева
Текстът е препубликуван от Мама Нинджа.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ